17.06.2008 г., 16:35 ч.

Водовъртеж 

  Поезия
615 0 5
* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства...
Изгарях от омраза...
Крещях от болка...
Топях се от тревога...

Съсипвах се от грешки
и падах
(после пак ставах)...
На всяка надсмешка отвръщах...
Бях сурова и пряма!

Бях безпощадна
към лъжи и измами...
Сражавах се храбро
за своята гордост...
Ненавиждах страхливите...
Злите - с думи жигoсвах...
.........................................
Обичах, проклинах, изгарях на клада...

Живота на един дъх
бях готова да мина...
(тогава бях на двайсет години)
.........................................
Сега се питам: Как съм оцеляла?!

© Христина Никилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??