Преди война съм боен барабан,
пред битката съм стреме закалено!
Улавям мирисa на влажната земя,
усещам полъхa на време ускорено!
Във ужаса съм горд и обигран,
пред враг съм копието устремено.
А конят ми е като част от мен,
бедро до стреме е като споено!
След хаоса на боя съм спокоен,
кого убих и кой ме нарани, не знам!
Ще спя сега и ще сънувам тебе,
и нашите бленувани, добри деца!
© Иван Иванов Всички права запазени
Без думи съм!
Поздрави!