Сякаш, че започваше война.
Гърмяха си парите поголовно.
Светеше от пъстрата заря -
тържествено, необичайно, невиновно.
В Сомалия не ще ги разберат,
но кой сега към бедните поглежда?
Богатите сега пари гърмят,
а бедните се молят със надежда.
Местото ми къде е в този фарс?
Кому е нужна тази канонада?
Обстревалт сякаш Юпитер и Марс,
а нищо от небето все не пада.
Преди във памет, скланяхме глави.
Днес всеки повод вече е гърмежи.
Дори небето вече не гърми
и плаши се от земните бумтежи.
Ушите ми от питанки бучат.
Война със съвест явно е зарята.
Ония дето тук ще ме винят,
нека обяснят ми правилата.
© Валентин Йорданов Всички права запазени