Волен стих

8.03.2005 г., 10:21 ч.

Поезия

1259 0 0

Приветствията се свличат от устните
като развързани обувки,
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите...
Прекрасно е -
раят е когато ме докосваш
и когато ме рушиш, за да се намериш...
Обличаш се тихо,
тогава и самотата и радостта заедно възникват,
както възниквайки резервният път изчезва,
но парашутът се ратвори наполовина,
защото другата половина
я пуснаха на щори и на шорти...

Жалко.
Отрязах си крака и доскачах до познатата ми спирка,
разгледах разписанието на хартиените самолети,
водещи до играта на руска рулетка.
Тук, градът ми напомня на морско дъно-
цялото потънало във водорасли и корали.
Хората с учудените си очи ми приличат на Маи,
сгънали под себе си краката.
Виждам ги, но не бягам.

Опитвам се още един ден да мина без поезия...

Жалко,
че от този град всичките птици излетяха-
чувствам се като единствено останалата крилата!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.