Волна душа
Нощ след нощ копнея за тебе.
Остани, не тръгвай,
аз ще съм жива и днес, и утре.
Да, ще копнея до зори
за твоята нежност,
за твоето докосване.
Ще тръпна в едно с твоите думи,
ще те обичам и чакам.
За това ела пак в нощта
като видение вълшебно,
като слънце изгряващо.
Аз копнея за твоята целувка,
за усмихнатите очи
и ще пиша, ще пея за нашата любов.
За нея не важат годините,
за нея няма утро и вечер.
Тя дълбоко е скътана в нас,
в сърцата, в душата ни волна.
© Йонка Янкова Всички права запазени