От пръв поглед грабна ми окото

и поспрях тъй запленен ...

Насред крачка размечтах се за леглото

и грейна хубав моя ден

И всичко бе така вълшебно,

във тоя миг така блажен, честит...

Защо ли втори път погледнах,

та всичко хубаво се тъй разби!

До теб вървеше твойто майче

с походката на дебнещ звяр...

Почувствах се като наивно зайче,

претегляно със поглед на кантар.

То вярно , хващам аз окото –

изцепен, строен – абе левент!

Майчето претегляше ме във банкноти -

преценката и бе със точността до цент!

Звярът се усмихна много мило -

явно преценила бе добре.

Ставах аз за тяхното котило,

но от туй ми стана някак зле...

Махнах на девойче непознато,

сякаш търсил съм я с дни!

Звярът ме изгледа страховито

и с грацията зад ъгъла зави.

Момиченцето свито, неугледно

сякаш мигом разцъфтя...

с блясък във очите ме погледна

и жена във нея аз съзрях.

Ех, повече защо да Ви разказвам,

то се знае не от днес!

В необятни светове попадах

и живея в мир със себе си в превес!