Вплетени

23.01.2009 г., 15:26 ч.

Поезия » Бели стихове

527 0 1

В поле
от измръзнали мисли,
в смисъл
отдавна
изчезнал безследно
някъде
в мрака
погубен,
студено сърцето
събуди се...
... и тръгна
да гони
топлината
избягала.

И тичаше... бързо
и търсеше... дълго...
... не я догони
не я откри...
... пророни
стъклени сълзи.

А тя
скрила се бе
в съня си...
... и плачеше също...
и тъжна бе
страдаше...
... самотата бе
нейният спътник
и обидена бе
наранена.

Но нищо
не бе свършило.
Вяра с надежда
витаеха
в нов,
раждащ се
смисъл.

Сърцето студено
все още
тичайки
с очи насълзени
се спъна
в него
и там
си остана.

А смисълът
срещна го
с душата засмяна.

Преплетоха се
техните съдби
в топли цветове
и заедно
с вярата
и
с надежда
нарисуваха
оранжево небе.

Тогава
от съня си,
тъй кошмарен,
топлината
се събуди
озари я
светлината
от рисувано небе
и затича тя...
... към раждащото се...
... скрило
в себе си
поле
от парещи мисли!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Slaveya (Славка)

2009-01-23T15:39:27+02:00

Еее, страхотно! Благодаря ти, Вики за поздрава!