pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
10.12.2007 г., 10:11 ч.

Впримчена 

  Поезия
605 0 14

Беснеят милиони демони във мен.

На кого да служа и на кого да угодя?

Разкъсвам се на хиляди парчета

и ги свързвам пак в родилия се ден.

 

Прекарвам дните си в мъгла забулени,

от пореден спомен още жив отровени.

Докрай объркана в безумни размисли,

за нечий образ безуспешно заличен.

 

Душата ми разярена е в клетка затворена,

окована в окови от жестока съдба.

Вечно да скитам заблудена, измъчена...

Отровена с отровите на собствената си вина.

 

Да се радвам с мазохистична наслада,

незараснали рани да разтварям със жар,

да призовавам ридаейки призрачни демони,

пътя извечен да открия докрай!

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??