Довереница (Дочка Василева)
488 17653
29.03.2018 г., 2:54 ч.

Врабчетата 

  Поезия » За деца
1863 10 20

И те ли като мен са болни, мамо,

и им е забранено да излизат?

Навярно сняг по двора са кълвали

и зачервено гърлото боли ги.

 

Недей ме лъга, че на юг

те с лястовичките са отлетели.

Аз знам за тях домът е тук

и някъде на завет са се сврели.

 

Но не ги виждам през деня

по клоните на ореха да скачат.

По покрива на групи не цвъртят.

Защото, мамо, може би са гладни.

 

А тази кифла – твърде е голяма...

Да я превърнем цялата в трохички

и по перваза да ги пръснем, мамо,

за да нахраним всички гладни птички.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Къде живее доброто" »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??