Нужна ми е само усмивка една,
за да превърне нощта в ден.
По пътя ми да твори чудеса,
да окрили най-светлото у мен.
От усмивка се движа към устни -
искащи, молещи, нежни и страстни.
Не, не мога обичта да пропусна,
влюбвам се силно - просто прекрасно!
Накрая, сълзите парливи се стичат
и няма прегради за сетната святост.
Очите ми тайно нашепват, обичат,
щастливи са от бликнала радост.
Че на света няма щастие блажено,
няма магия, няма изпитано чувство,
ако с теб не е истински споделено,
в мисъл изстрадана и вечно изкуство...
© Мери Попинз Всички права запазени