Задавам въпросите
без да очаквам отговори:
В колко точно часа
ще решиш, че ме искаш?
И след колко месеца
ще съм ти писнала
до такава степен,
да не можеш да ме погледнеш?
Дори косата ми ще ти напомня
някоя стара любов,
дълбоко погребана
в твоите вредни навици.
И няма да те кара да забързаш крачка
след мен на улицата,
просто знаейки, че 
ще ме догониш на светофара.
И в това бягство
няма никаква тръпка,
просто е отегчително
и по-добре да не бяхме идвали...