По стъпките на времето вървя...
И прах косите ми посипва...
От раните душата ми кърви.
И стъпките след мене се засипват...
И този лепкав, животински страх,
от който всеки ден и аз умирам!..
От него няма да се отърва, разбрах...
И криви пътища затуй избирам!..
© Христо Славов Всички права запазени