Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу
и няма сила назад да се върне,
макар че той съвсем не е на голо,
посипан с камъни, ще ме препъне.
Ще стана отново, да открадна от теб
късче, което може би ще ми стигне,
да разкъсам завесата, онова след,
след което и на мен звезда ще намигне. ...