Време е!
Ще ме виждаш във вихрушка от листа,
ще чуваш думите ми, носени от вятъра,
ще си спомняш за мене при изгрева жарък
и ще откриваш навсякъде образа ми ярък.
Ще ме чуваш как смея се чрез чуждия смях,
ще ме усещаш до теб, както някога бях.
А когато от небето като из ведро вали,
ще се сещаш за мойте красиви сълзи.
А слънцето аз ще дарявам на теб,
знам, помня, че дадох безмълвен обет
да бъда до теб неотменно, завинаги ...