1.09.2006 г., 12:03 ч.

Време, пространство и нищо 

  Поезия
4.4 / 5
758 0 1
Часовникът тик-така
някак си зловещо.
Влюбено изчаква -
да се обвърже с нещо.
Уви! Самотен
той никога не спира.
Единствено пространството
сякаш го разбира.
Растяха заедно
без да се родят
и нямат намерение
да се разделят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Цеков Всички права запазени

Предложения
  • Мечтата си сложи лилаво червило, обу си обувките жълти мечтата и нервно излъга: – Ще ида за вино, на...
  • Барабанѝ във стаята неделна вечер. Дъждът навън е с вкус на теб. Сънят е синкав мит. Луната разсъбле...
  • Роден съм, знам, заради тебе, любов да бъда в твоя ден, в живота ти да съм потребен, да дишаш въздух...

Още произведения »