Време за мъртви погледи

11.08.2011 г., 10:00 ч.

Поезия » Бели стихове

766 0 2

В зениците остана тишина

и никой никога не попита:

Защо боли?

Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?

Нима когато капитаните си тръгнат

океаните остават без солта си?

Любов ли беше ?

Или някакво безумно отричане.

Крадяхме предчувствия, помисли...

звезди...

Грабихме ....

До полуда,

до отчаяние...

Днес страдам от липсата на ветрове и бури.

Сезонно е

Ще мине.

Ще...

и времето на мъртвите погледи.

Ще...

Ще мине.

Ще се стопи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.