Отивам да походя във дъжда.
Харесвам хаотичната небрежност.
Тогава нáй обичам да мълча.
И впрочем, малко повече съм себе си...
Все още натежават ми клепачите.
В тъгата ми обаче няма мъка.
Понякога валя от недостатъчност,
защото, непоискан съм си тръгнал.
Сълзите ми на вятъра отидоха.
(на тебе личните си бури ще спестявам).
Каквато и стихия да съм в стихове,
в живота още повече ранявам... ...