Уморена съм от толкова интриги. Уморена съм от толкова любов. Остави ме в моя свят да си отида. Искам си предишния живот! Искам пак да мога да се смея. Искам пак да виждам утринта. Сред топли, слънчеви зари да оживея и да усещам огъня в кръвта. Искам да си спомням как обичах, как будех се и силна, и добра, и как печата на целувките ти криех, за да не ги открадне нощем тайно тя... Ранно слънце сънено поглежда и заиграва се в твоите коси, но аз до теб съм вече цяла вечност... Ще си отида! Дай ми още само миг! Дай ми време само да запомня, как ме докосваш, как ухаеш ти! Дай ми време само да целуна последен път любимите очи! Не ме оставяй да си ида! Дори да казвам, че е по-добре така. Не знам без теб дали зора ще видя... Уморена съм, но не от любовта!