JoUn (Бла - бла)
7 20
23.09.2008 г., 17:02 ч.

Времена 

  Поезия
675 0 2
Камбаните биеха под слънчевите поля,
житата растяха във млади небеса
и пеперуди пърхаха в нейните очи,
но давеха се те във студени реки.

Солено лице, от мрамор и сняг,
кръв от пурпур и по устните лед,
ръцете замръзнали от сняг и тъга,
а косите - в бръшлян и трева...

Абсент и парфюм,
приказка на нечий тъжен ум,
Ангели, носещи спасение за душата й,
младостта плачеща за прераждане...

Дилеми и мисли
на непознат поет,
думи откраднати,
оковани във лед...

Не, приказката безкрайна е,
косите побеляват,
бръчка след бръчка полазват,
тревата изсъхва... и отново зелена е...

А думите още оковани са в минало,
Ангелите за душата й чакат,
младостта с пеперудите тръгна си,
а косите в бръшляна увехнаха...

© Бла - бла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно и много нежно .....
  • Това е ....велика твоя творба!Защо ли в момента нямам думи за да я опиша?Дали защото съм опиянена от творчестото ти,или защото полъха на текста не ми дава покой ...
Предложения
: ??:??