За чакащия времето е бавно.
За радостния е позорно кратко.
А за повърхностния е забавно.
Тук всъщност няма никаква загадка...
Да, нерешителният времето приспива
и все не му достигат два-три мига,
в които любовта от вик по-жива
си тръгва и при някой друг пристига.
Мъдрецът мисли си, че е безкрайно,
изтичащото като пясък от фуния
и няма нищо сигурно и трайно,
и прах по вятъра сме всъщност ние. ...