„Времето е в нас и ние сме във времето”.

Апостоле, прозрял си вечността,

но как да превъзпиташ с думи племето,

окичило те с бримка на врата?!

То, „времето е в нас и ние сме във времето”.

Доказваш философски на света,

че трябва да отхвърли вече бремето,

лъжовната, нетрайна суета.

Ех, „времето е в нас и ние сме във времето” -

обрулваха те кански ветрове,

но ето че не никне още семето,

което сял си в робски умове.

Да, „времето е в нас и ние сме във времето”.

Дали ще съумеем да сме в крак

със миналото, с днешното, с броенето

на идващото; с лъвския байрак?