Времето и ние

12.12.2007 г., 15:24 ч.

Поезия

1732 0 11

Изтича бързо пясъкът на времето,
от забити шпори хълбоците кървят.
Но ний оставяме крака си в стремето,
за да не изчезнем в гроб от кръстопът.
Защо пилеем златото на времето
или съдбата го събира в своя съд?
Търсим ли покой в житейското си бреме
или ще препускаме до края на света?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Времето и ние

Искате да прочетете повече?

Предложения