Времето минава, а ти не си до мен,
минаха дни, месеци дори,
а аз за теб продължавам да роня сълза след сълза,
както в нашата първа събота.
Помня още как ме целуна, как ме прегърна за първи път,
тези дни къде са сега?
Защо изчезнаха без време?
Да ги върна се опитвам аз, ама не мога,
ти не искаш да сме вече двама…
© Деси Вълкова Всички права запазени