Времето не съществува…

Плачат очите ми също

както дъждът тропа по перваза.

Душата ми сякаш се затваря,

както ключът заключва вратата.

Слънцето в мен залязва

така както лампата загасва.

Сякаш няма ден, няма нощ,

но кръговратът не спира хода си.

Сега делят ни километри,

но сърцата ни в едно цяло туптят.

Нито разстоянието, нито времето

ще успеят да ни разделят.

И отново ще дойде миг в който

пак ще се прегърнем силно.

Може времето да спре тогава,

за нас то вече спря да съществува…