dariana (Дарина)
39 13
4.02.2005 г., 10:51 ч.

Вричане 

  Поезия
1637 1 6
Ти, който ме убиваше без думи,
изтръгна бавно корените в мен,
засипа и затлачи всички друми,
че пътят ми да бъде разрушен.

Със вик прекърши гордо смелостта ми,
отнесе слънчевия ден,
прогони оптимизма и в съня ми,
заключи ми живота- съкрушен.

Едва ли искаше така да стане.
Не си планирал, аз го знам.
И тези в мен дълбоки рани
аз мисля са си моят дан.

Как молехме се ний да сме щастливи
мечтаехме, планирахме дори.
Какво от тези страсти диви,
какво така се промени?

Прости ми, няма да те моля.
Не искам повече да се виня.
В сърцето място ще притворя
и ъгълче за теб ще отделя.

Ти, който казваше, че ме обичаш...
Дъхът ти спираше пленен.
На кой ли после ще се вричаш
когато сам останеш и без мен?

© Дарина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е!
  • Аааа момиче, ти ме разби. Да ти кажа преди малко дадох 6 на некви стихотворения с по 9 реда и казах че бих им писал 7. А сега като чета твоето и направо 97 трябва да ти пиша по тая логика но наистина е великолепно =)
  • Искрено е, затова ме развълнува. Поздрави!
  • Много е хубаво..прочетох го с удоволствие
  • наистина е много красиво.много ми хареса.6 от мен*
  • Натъжи ме ,но ми хареса ....това и аз съм го изживявала,то пък кой ли не е....
Предложения
: ??:??