MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
7.01.2007 г., 14:06 ч.

Връхлитат нови нужди 

  Поезия
619 0 10


 

Четейки “Терзания”

на Ангел Рангелов

 

Връхлитат нови нужди

в безкрайния разпад,

но те не са ми чужди,

макар да вихрят ад.

 

Нашто мироздание

грозна паст разтваря

и сме в страдание,

но от него се изгаря.

 

В опит многократно,

за решение лесно

правим връщане обратно

в чакането безтелесно.

 

А животът ни е скъп,

но остава спомен-

виждаме го като тъп

и му правим помен.

 

В битие родено,

става ни банално-

в общуване студено

няма нищичко кристално.

 

Ражда се копнение

и поетът го показа,

в изблик на съмнение

от гноящата проказа.

 

Как съвременникът глух,

с настроение злачно,

ще узрее с дух,

на развитие многозначно?

 

Обществото ни е нямо

без реално обаяние

и страданието голямо

се показва за сияние.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ласка! Благодаря, Лъки! Нямам какво да добавя!
    Поздрави!
  • -Обществото не е нямо-
    със реално обаяние,
    че страданието голямо
    има основание.
  • -Съвременникът не е глух
    за настроение злачно,
    но узрял ли е с дух,
    за развитие многозначно?
  • -Ражда се у нас стремеж
    и поетът го показва,
    че животът е копнеж-
    кай ще ги наказа?

  • -А процесът е роден,
    в битие банално-
    с полъха студен
    чрез решение криминално.
  • -А животът им е скъп
    и оставя спомен
    чрез процес съдебен, тъп,
    за да му направим помен.
  • -Опитите многократно,
    за решение лесно
    връщат ни обратно
    в чакането безтелесно.
  • -Нашто мироздание
    грозна паст разтваря
    и сме в страдание,
    че от него се изгаря.

  • -Либийската ни нужда
    създава в нас разпад,
    и тя не ни е чужда,
    защото вихри ад.
  • Много си прав! Понякога лесните решения водят до...никъде, а какво друго да чакаме от нямо общество и студено общуване освен фалш?

    Поздрав!
Предложения
: ??:??