korsar (Мимо Николов)
526 155
13.11.2008 г., 16:27 ч.

Връщане 

  Поезия
438 0 4
 

      ВРЪЩАНЕ

 

 

Печеше баба хляба в пещта.

И сякаш щастие мяташе с лопата.

А после мъдростта си завеща.

Останах сам с истината непозната.

 

 

И грабнал лук. С комат в торбата,

аз тръгвах по пътеки спящи.

Обратно връщаше ме съдбата.

За всяка грешка скъпо плащах.

 

 

На кръст житейски ме разпъваха,

от раните прободни не умрях.

Нозете ми в калта затъваха -

по пътя към поредната заря.

 

 

И пак вървя. Пътеката позната -

ме връща в гората с дъх на бор.

На баба къщата е в залезна позлата.

 

... Мълчим с пещта в пустия ни двор.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??