Връзката между сините петна и ангелските перца
Вие ме следяхте цяла вечер.
Аз ви чаках да влезете през вратата
на ателието
и постоянно я поглеждах -
голяма и бяла,
и затворена.
Вие се промъквахте зад гърба ми.
Не мърдахте
и не си шушукахте нищо,
само едва доловимото прошумоляване на пера
гъделичкаше мисълта ми.
Беше ми трудно да си овладея ръката
и да рисувам -
мислите ми бяха толкова разхвърляни,
че не можех да разбера -
концентрирана ли съм,
или всичко ми се изплъзва,
плъзгайки се по ширината на
очните ми ябълки -
от единия - до другия край -
светкавично
като тик или насочваща посока,
инстинкт на реакциите.
Реагирах ли?
Не мога да помня.
Нарисувах синьото.
Вие ме следяхте цяла вечност
и от време - на време ми проговаряхте
нощем.
Аз ви наричах ангели.
После си смених мнението,
макар и още да ви наричам ангелски посланици
/така ми харесва/,
въпреки че никога не сме преговаряли.
Всеки път предизвиквате радост в мен
с онези разхвърляни перца по улиците,
които приемам за знаци
и добри поличби /както казва приятелят ми/.
Дори и да знам че,
всъщност,
виновни са птиците
/все пак са си тяхни/.
Дори и не-нарочно,
все същото
е.
Винаги се усмихвам за "Здрасти!".
Понякога някой "непознат" пешеходец
ми отвръща на поздрава
и ставаме двама -
/независимо от пола/
насърчени крилати
посланици,
знаещи,
че за щастието не се преговаря.
Тогава си спомняме.
И разбирам, как така
само излязохте
през голямата бяла врата
на ателието.
Оставих синьото око
такова -
каквото вие ми подсказахте.
Гледащо.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ина, пожелавам ти да запазиш много дълго радостта от разхвърляните по улицата перца, просто да ги забелязваш, да забелязваш винаги добрите знаци и всичко ще е наред! Ако има повече млади хора като теб, усмихвайки се да забелязват доброто, то този наш свят би се променил в положителна посока.Поздравления за това откровение!
-
След коментара на Младен нямам какво да кажа, но все пак - потопих се в тази синя вода и се насладих докрай!
-
Чудесно, фино и вълнуващо.Аз го чета с удоволствие и от време на време се пренасям не във фантазията ти, а може би в откъслечни истински мигове.
Радвам ти се от сърце и аз знам колко е чудесно това полу-фантазно, полу-реално състояние, което те кара да летиш с дууха и душата си в непознати светове. Това е чудесно!!!
Весели празници и нови стихове! -
Много хубаво нещо си написала отново, Ина! Но запомни от мен нещо, докато ме има. Светът на доброто и злото не са отделими, тук - на Земята. Не съществува теорема за отделимост. Затова Гюстав Емар казва: "Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно настига всеки човек!"
А аз казвам:
"Окаменява (рано или късно) всеки полет...
И истината се венчава за лъжата.
Неразличими брачния олтар минават."
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333095
Но всичко това ще го разбереш, не на на 20, а по-късно. Дай боже да е
много по-късно. А дототава живей в илюзорния свят на красивите перца и ярката обливаща те светлина, чрез които ни даравяш с красивата си поезия!
Поздравление и най-висока оценка от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
П.п. Ето как условният отказ от подчертани претенции във философски и "дълбинно" психологически план може да доведе до добър резултат. А пък бай Младен, обаче, се е опитал - за щастие неуспешно, да натовари стихотворението с някакви негови си - баймладенови, "парадигми" и "мъдромислие".
Северина, като става дума в стихотворението за птици и за известно колебание пред статив, пак се сетих за един художник, който е почти официален и доста ... обхватен (т.е. не само в областта на изкуството), така да се каже, аналог на Ван Гог, както беше отбелязано в една статия. Възможно е в един момент да Ви представя документални кадри с него, а също и картините му. Малко по случайност наскоро стана така, че в качеството си на обикновен човек направих такова съвсем кратко представяне (с помощта на преводач) на същия художник и на кадрите с него, на психоаналитика проф. Ален Вание, който наскоро беше тук в София и имаше една лекция на тема изкуство и психоанализа. Вие, впрочем, как сАмо, си променихте("Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει", Хераклит