Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие,
нарушава на нощта мира.
А звездите гледат и намигат ми,
и зоват душата ми към тях да полети.
А тя желае го, стреми се от пристана –
материалното си тяло да се освободи...
И ето, успяла е и тръгва, но чува глас:
“Мамичко, къде си, аз те търся…?” ...