Все някой трябва да си тръгне пръв
без да поглежда повече назад,
дори да опустее подир туй светът,
да няма рай, да няма даже ад.
Да си вземе всяка топла дума,
да си прибере дори съня,
дори да не съзира пътя,
да върви до сутринта.
Мрак и студ след него да бушува,
да завладее всичко адски бяс,
все някой пръв да тръгне трябва,
но този някой... няма да съм аз.
© Марина Всички права запазени