Магията на нощта ме завладява...
Тъгата на деня - унищожава.
Бавно и мъчително се нижат дните,
поддържат духа единствено мечтите.
С лилаво обагрям те в съня,
мисля си за твоята прокълната красота.
Искам към теб с криле необозрими аз да полетя,
от вкуса ти уникален пак да се опияня.
Помня как съдбата с теб ме срещна.
Предвеща ми тя любов гореща.
Гореща като пустинята Сахара,
поразяваща като арсенова отвара.
Погледът уж невинен щастие ли тук донесе?
За кратко сякаш най-чувственото издихание беше..
А после - лутане и часове в гняв и сълзи...
Не водеха вече към нищо криволичещите стълби.
Ала все още като екстаз се носи твоят аромат...
Внася успокоение и празник в моя свят.
Тялото се движи със съвършена лекота, присъща на особа от царска висота.
За теб бих пропиляла и малкото, което притежавам.
За тебе, принце! С теб чувството върховно пак да изживявам...
© Veronika Mihova Всички права запазени