Все още се уча
да те живея така...
Да те сънувам по светло -
да ми крадеш съня.
Да не очаквам утре -
да си те случвам в мисли.
Да се усмихвам сутрин
с непогалени устни.
Да ми прииждаш в лято -
да ме сушиш от дъжд.
Да съм ти таен полет.
Да си ми явен мъж.
Да не привиквам с теб,
като с добра съдба.
Денем молитва тиха -
нощем да те крещя.
Все още се уча,
но сричам ли, сричам...
Че изоставам, прости ми!
Знам само, че те обичам!
02.11.2010
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени
аз не. дъх не ми остана!