Все още съм човек (макар и на ръба)

30.09.2008 г., 21:27 ч.

Поезия

562 0 6

От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...

Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.

Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.

Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.

Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.

Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

locaaa_f (Биляна)

2008-12-11T20:04:32+02:00

хареса ми, Съни определено
~iSkRiCa~ (Свобода)

2008-12-11T11:00:16+02:00

Благодаря
mia2 (Христина Златева)

2008-12-11T00:03:17+02:00

хубави,но тьжни.и аз бих ти казала с любов:усмихвай се,мила,усмихвай се!талантлива си!
miralub (Мирелла Кривчева)

2008-10-01T19:15:41+03:00

Харесах.Много.
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

2008-09-30T21:32:05+03:00

хубав стих,но тъжен.Усмихни се мила
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-09-30T21:31:55+03:00

Харесах макар и на ръба