Защо ли да питам чия си,
щом зная, че чужда си ти?!
В сърцето ми, клето, една си,
то само за тебе тупти.
Макар че при друг си в нощта,
се моля да бъдеш щастлива
и скитам се сам в пустошта
с надежда, която загива.
И ето, че чакам те пак,
но твойте очи са далече,
в прохладния вечерен мрак
на други отдаваш се вече.
Когато щастлива си ти,
аз също щастлив съм тогава.
С когото поискаш бъди,
а мен обречи на забрава!
© Раммадан Л.К. Всички права запазени