Трябва ли отново да избягам,
за да се върна?
Трябва ли отново себе си да загърбя,
за да мога силно да те прегърна?
Ти не знаеш ...
Колко дълбоко в себе съм потънала,
в мрежи от мисли затънала.
Нима трябва всичко да оставя?
Но аз не искам нищо да забравя.
От преди все още ме боли,
но важното е, че си с мен, нали?
Глупаво е, че така говоря,
но писна ми със себе си да споря!
Все още има прекалено много думи неказани,
истини с лъжи омазани!
Все още има неща, които не знаем,
но знаем как себе си да се омаем.
Още плача, дори когато сънувам.
Предишните копнежи - вече не бленувам!
Защото те са сиви...
Мечтите ми са зелени, лилави и сини,
и червени като къпини.
Не ме съди, не съм виновна.
Себе си бъди, а не личност лъжовна.
Все още те обичам...
Ти си моят свят!
© Александра Всички права запазени