Открих те в редовете на моето сърце,
там старателно се беше скрил!
Вписан си като мастило от перце
и като жива твар в мене си се впил!
Безметежни бури до тебе довявах
и нелогично себе си наричам с твоето име...
И милиони пъти тайно осъзнавах,
че залезът на мене шепне "Вземи ме!"
В ръцете си твоите сълзи събирах,
от болките ти доволно си живях...
Напред вървях, за миг не спирах
и от всички най-лоша бях! ...