Искам да ти кажа нещо...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя...
и между жадните облаци свети
сред неизвестен океан безумства...
И все пак мълча в дълбокото на очите ти...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Но вижте като се махне словосъчетанието "Все пак мълча" в края на стиха и се замени с друго как цялото внушение става нежно... влюбено... мечтателно и болката като че ли изчезва:
Искам да ти кажа нещо...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя...
и между жадните облаци свети
сред неизвестен океан безумства...
И се разтварям в дълбокото на очите ти...
© Павлина Петрова