Не се притеснявай за мен!
Все по-бързо си тръгвам!
И не трябва сбогуване!
И не трябва надлъгване!
Просто - край;
дойде пролет,
спряха парното,
наизвадих сандалите,
и - кой от където е.
Майната му!
То туй нашето бе игра на любов,
на семействане.
А сме скитници с теб
и ужасно, ужасно обречени.
С тебе сме прокълнатите,
нали помниш -
онези боклуци сме,
поизмити от слънцето
и попили снега
във улуците.
Е, стопихме се!
Бивши стари висулковци!
И потичаме!
Хайде, пък дано напоим
(да не вярваш!)
кокичета!