21.01.2012 г., 5:52 ч.

Все сънувам морета 

  Поезия
866 0 15
Пак към заник е тръгнало слънцето,
да се сгуши зад хълма от сънища,
и отново се багри във алено,
премълчало трънливите пътища.
Дращи здрачът стъклата невидим,
а сълзите, отдавна изплакани,
не се нижат като дим през комин,
от безгласна любов онемели са.
Но ще дойде от изтока изгревът,
да развее лъчите си празнично
и да плисне със клетвена вярност
светлината си в чакано утро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??