Все тъй...

6.11.2010 г., 19:39 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 3

632 0 3

***
Все тъй загадъчно и нежно
докосвай с пръсти моята душа...
И знам, това е неизбежно –
закон неписан аз ще наруша.
Затуй, когато ме поглеждаш,
не спирай поглед в моите очи –
една разплакана надежда
започва там греховно да личи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Дори да няма врата
Есенно сладко

Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
Една почти обречена любов

Ще те обичам тихо... И от разстояние. Ще ме боли от твоето отсъствие. Ще си припомням твоето ухание,...
Вяра

Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »