Всеки ден е чудо, знам,
но защо ли е избран?
Мама каза сутринта,
че поднася ми света.
Слънчо, що отвънка грее
и ветрецът дето пее,
животинките в гората,
и цветята във полята,
птичките от небесата,
даже рибките в реката,
вкупом те ме поздравят
и усмивки подаряват.
Щом е чудо... с мисли будни,
то хлапетата най-шумни
ще се смеем, ще щуреем,
както ние си умеем.
Хвърчила, балони цветни,
хиляди на брой, безчетни,
ще изпратим в синевата,
да се слеят със дъгата.
05.04.2022 г.
© Таня Мезева Всички права запазени