Всеки ден ясно я виждам,
красиво-бледа, тиха в скръбта си,
облича отънелите си дрехи
без чувство, че е у дома си.
От скромност чак се е намразил
малкият апартамент,
години само болка пазил
и ни един затоплящ сантимент.
Празници и делници са плели
черга в еднакви цветове,
искали са да лежат в дантели,
но конци са нямали и весели ръце. ...