2.09.2015 г., 21:26 ч.

Всеки път 

  Поезия
350 0 0

България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.


Думите са пепел. Всъщност само
спомени прилепват по сърцето.
Сълзите капят тежки като чанове,
а ехото им във очите свети.

 

Надеждата, че скоро ще се върна
и пак ще видя своят роден град,
че скоро мама пак ще ме прегърне,
ме прави птица в пъплещия свят.

 

Смених си химикала със рулетка,
вместо с ума, работя със ръце
в костюм - светлоотразителна жилетка,
но слава Му, със същото сърце.

 

Часовникът тиктака към България
и мисълта нататък все лети.
Това е цикъл и се преповтаря,
но все по-остро всеки път боли.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??