Всеки залез е много различен,
като песен на лятно момиче…
Щом реши да обича, обича
и по мръкнало с вятъра тича…
Щом реши да тъгува, събира
своя дъх в теменужени нощи…
Но когато е весел, намира
път към теб… И е жаден за още…
А когато с мечти се закичи
морски гларуси път му чертаят.
Бос по мокрия пясък притичва…
Накъде?...Той навярно си знае… ...