Благословен да е денят,
във който се вгледах във очите ти.
Ти бе самотен воин,
с душа и силна, и ранима.
И неусетно любовта
изпълни с радост дните ми.
От този ден измина четвърт век,
но сякаш беше вчера.
И в необятната вселена
за мен безценен е един човек.
И слънцето огрява
живота ни, дарява
смисъл, обич, вяра.
Благословен
да бъде този ден!
© Наташа Биразова Всички права запазени