Всички пътища вече ме мразят
и не дават по тях да вървя.
"Погрозняхме от теб! Все ни газиш." -
ми приплакват, но как да стоя
не поемащ нанякъде или със корен
как да накажа нозете си аз,
как да съм тих, застоял и покорен,
когато в сърцето си крия пегас,
който е луд като сто крокодила
и по непреклонен от Зевс и Атила...
Така че пътища (а и пътеки)
няма да спра - ще ви газя навеки!