Моля те, не казвай на никого,
че това между нас е било очакван дълг,
а не любов.
Боли повече от всичко да го зная,
и че за тебе съм просто някой чужд,
във всеки неудобен момент, във всяка тъжна, неудобна стая.
Те го виждат, че съм черно-бяла, объркана или тежка,
но без тебе да го кажеш,
да ме съдят....
сякаш не се сещат.
Моля те, не оставяй вратата отворена,
не искам да се виждат всики мои травми,
и че съм малко повече от никой чужд
и идея по-малко от някой важен.
Съжалявам, че ти се случи да съм точно аз,
но държа да знаеш, и аз не те избирах.
Ще боли по-малко и ще заздравява с всеки час.
Ще минава с всеки ден по малко.
© Корнелия Кристов Всички права запазени