Когато си отиваш вечер
и те поглъща уличният мрак,
и няма те до мене вече,
оставам само с мисълта,
че всичките ми рани са от тебе
и пак ще почнат да кървят,
недолекувани от допира целебен
на устните ти. Ще вървят
безкрайно бавно часовете
до следващото трудно утро,
задъхано от мъдрост и съвети,
които никога не съм поискал.
Защото всяка вечер си отиваш,
прегърната от уличния мрак,
вървиш, зад ъгъла завиваш,
а аз отчаяно повличам крак
към следващото трудно утро...
© Стефан Всички права запазени