Всичките песни ми напомнят за теб,
всичките стихове сякаш аз съм ги писал,
в тях героя лиричен съм аз най-отпред,
а пък ти си единствено в моята мисъл.
Всичките улици още с теб ги вървим,
даже в хората грейва усмивка.
В залеза тих за ръце се държим,
в спомена, който с болката свиква.
© Даниел Стоянов Всички права запазени