Как да легна на това легло,
във което теб те няма?
Без възглавието от любов
всичко е една измама!
Как водата жаждата да утоли,
ако чашата с мечти е празна?
Всеки ден догоре я пълнù,
да не сетя нивга жажда!
Как да тъпча върху таз земя
без утъпкана пътека,
над която скромната луна
с отразения ти блясък свети.
Всеки носи своя си живот
като трънна на челото рана.
Без сърце, обагрено в любов,
всичко друго е измама!
© Таня Донова Всички права запазени